Jul 17, 2007, 9:04 AM

ЛЮЛЯЦИ

Poetry

606 0 3

Разцъфтели нежни люляци,
докоснати бели облаци!

Като тайнство и привидение,
владеят ума с опиянение!

Неподправена уловима красота
на моята улица, пред дома!

За миг затварям очи покорен,
от ароматен полъх всеки ден!

Неразгадаем живот, мигновен,
за люлякови мелодии вдъхновен!

Духът ми става прозрачен и лек,
сякаш литнал на къделка от цвет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Красота!
Усетих люляковия аромат!
Браво, Мариола!

2007-07-17T13:59:27+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Красиво...!!!

2007-07-17T09:09:52+03:00
пантера (Галя)

Ние сме част от Природата и затова всичко нейно ни вдъхновяваПоздрави за стиха-един прекрасен полъх

2007-07-17T09:07:06+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0