17.04.2007 г., 13:50

Люляците разцъфтяха

992 0 11
Люляците разцъфтяха!
На душманите напук,

в нас сърцата затуптяха
от любов един към друг!

Люляците прецъфтяха -
любовта ни си е в нас!

Толкоз дълго да е верен
друг не може - само аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние наборите трябва да се поддържаме. Един младок не ми харесвал графиките. Ами каквото мога, това правя. Пък един мой преподавател казваше, ако някой ученик ви дразни, накарайте го на нарисува окръжност. Е, колкото и правилна да я нарисува, все някъде ще криви и ще му натриете носа.
    Та, за натриване на носа, все ще се намерят поводи.
  • Стихчето си е стихче! Непретенциозно е и не виждам, защо трябва да се дразни писателче, че се харесва на читателите. А поезията е оцеляла не само благодарение на жените!
  • Благодаря ви, мили дами! Ако поезията е все още жива, дължи го на женската аудитория! И тъй като обвинението на Писателче е отправено към вас, от мен - хич да не ви пука! Който на такова весело пролетно стихче не може да се усмихне, а изпада в ярост, сам няма усет за поезия!
    Особено съм ти благодарен за горещата подкрепа, SARNE! И на теб че се обади, Пинче - мислех че си ми сърдита!
  • И на мен ми харесва!
    Поздрави и пролетни усмивки
  • обожавам люляци, пролет, обичам да обичам...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...