Лъв и лисица
В отминали пра-стари времена,
някъде далеч накрай света,
сред горите Тилилейски,
във селенията змейски
станало веднъж така,
че лисицата с лъва
взела се побратимила.
Тя-лукава, той – със сила…
Всеки е другар-мечта
в комбинация добра.
Тръгна славната дружина.
Девет планини премина
през чукари и дерета,
през отвесни дефилета.
Но не щеш една река
пътешествието им спря.
Там връз острите скали
скачат пенести вълни
И въртят се водовръти,
носят дънери и пръти,
стриват канари на прах.
Лиса хлъцна тук от страх.
„Ех, препятствие опасно!
Брод ни трябва, много ясно
даже мост е най-добре…“
Лъвът почна да реве
тръскайки космата грива:
„Боже колко си страхлива!
Ей го на, брегът къде е.
Ха, страхливката не смее
със засилка да прескочи
малко пенесто поточе.
Със страхливци не дружа!
Махай се от тук сега.“
Със наведена глава
тръгна Лиса по брега
Хвърля погледи през рамо.
Бре, да видиш! Миг-два само
и засили се лъва
да прескочи пропастта.
Но засилката бе малка.
и каскадата му жалка
имаше трагичен край.
Той цамбурна във водата
и отнесе го реката.
А Лисана не припира,
скоро мостче си намира
да премине безопасно
туй препятствие ужасно.
Там на моста по средата
Лиса гледа във реката
жално дави се лъвът
И вълните го влекът.
А пък нашата Лисана
се изпъчи и застана
на мостóвата преграда
и провикна се злорада:
„Как, добре ли е водата?
Охладили ти главата?
А преди бе тъй наперен,
мой приятелю неверен.
И да знаеш от сега,
аз с глупаци не дружа!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
