Лекарство
Една безкрайно дълга тишина,
в която всяка дума се стопява
сега лежи от твоята страна.
Сега е моя, а ме притежава.
Събирам се във своите очи
а после ги насочвам към небето.
Вкусът на вярата ми, е горчив,
защото вярвам още във отнетото.
Опитвам да прегърна този ден,
в кафето слагам капчица забрава.
Най - трудно ми е да обикна мен
а без това едва ли ще се справя.
Цветът ми е на есенни листа
но все към теб се свличат на пътека.
Дори и сто пъти да ти простя
едва ли някога ще ми олекне.
Завивам се с червено кадифе,
опитвам се над чувствата да властвам.
Забравата от моето кафе
дано да се превърне във лекарство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
