29.03.2021 г., 18:12

Лекарство

669 8 15

Една безкрайно дълга тишина,

в която всяка дума се стопява

сега лежи от твоята страна.

Сега е моя, а ме притежава.

Събирам се във своите очи

а после ги насочвам към небето.

Вкусът на вярата ми, е горчив,

защото вярвам още във отнетото.

Опитвам да прегърна този ден,

в кафето слагам капчица забрава.

Най - трудно ми е да обикна мен

а без това едва ли ще се справя.

Цветът ми е на есенни листа

но все към теб се свличат на пътека.

Дори и сто пъти да ти простя

едва ли някога ще ми олекне.

Завивам се с червено кадифе,

опитвам се над чувствата да властвам.

Забравата от моето кафе

дано да се превърне във лекарство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...