Лекарство
Една безкрайно дълга тишина,
в която всяка дума се стопява
сега лежи от твоята страна.
Сега е моя, а ме притежава.
Събирам се във своите очи
а после ги насочвам към небето.
Вкусът на вярата ми, е горчив,
защото вярвам още във отнетото.
Опитвам да прегърна този ден,
в кафето слагам капчица забрава.
Най - трудно ми е да обикна мен
а без това едва ли ще се справя.
Цветът ми е на есенни листа
но все към теб се свличат на пътека.
Дори и сто пъти да ти простя
едва ли някога ще ми олекне.
Завивам се с червено кадифе,
опитвам се над чувствата да властвам.
Забравата от моето кафе
дано да се превърне във лекарство.
© Деница Гарелова All rights reserved.
