Мадам Бовари
Мадам Бовари
Едно красиво цвете ще повехне,
когато е предпазвано от всичко.
Пашкулена невинност скрило в дрехи,
то иска с пеперудите да тича.
Но в чужди книги прави си хербарий
от своето сърце – разполовено.
А парне ли го болка, с нежна ярост
поръсва по крилете си арсеник.
Не вижда ли, че щастие връхлита,
защо бленува обич нелюбима?
Душата си заключва, да не литне,
от другост не разбра, че обич има.
Остава спомен, който ще живее
единствено в очите на детето ù.
Погалят ли го, те ще посивеят,
но в сълзите се ражда ново цвете.
Така е вечно – миг преди зората,
сърцето ослепяло щом се пръсне,
пропадаме до дъното на Ада,
но с обич вярна можем да възкръснем.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
