Jun 18, 2015, 6:42 PM

Мадам Бовари 

  Poetry
490 0 5

Мадам Бовари

 

Едно красиво цвете ще повехне,
когато е предпазвано от всичко.
Пашкулена невинност скрило в дрехи,
то иска с пеперудите да тича.


Но в чужди книги прави си хербарий
от своето сърце – разполовено.
А парне ли го болка, с нежна ярост
поръсва по крилете си арсеник.

 

Не вижда ли, че щастие връхлита,
защо бленува обич нелюбима?
Душата си заключва, да не литне,
от другост не разбра, че обич има.

 

Остава спомен, който ще живее
единствено в очите на детето ù.
Погалят ли го, те ще посивеят,
но в сълзите се ражда ново цвете.

 

Така е вечно – миг преди зората,
сърцето ослепяло щом се пръсне,
пропадаме до дъното на Ада,
но с обич вярна можем да възкръснем.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви, Лейди, Вики, Стойна, Белла, Рада, Надежда! Това е! Има ли обич и вяра, има спасение. Белла - благодаря за прекрасния стих. Птиците се любят с ветровете - чудесна метафора. Поздрави и спокойна вечер.
  • "Така е вечно – миг преди зората,
    сърцето ослепяло щом се пръсне,
    пропадаме до дъното на Ада,
    но с обич вярна можем да възкръснем."
    Това е!
  • Браво, Цвети!
  • Аплодисменти, Цвети!
  • Прекрасно, Цвети! Спасението е във възкресението, както възкрисението е
    в спасението!Поздрав и хубава вечер, Цвети!
Random works
: ??:??