Мадам Бовари
Мадам Бовари
Едно красиво цвете ще повехне,
когато е предпазвано от всичко.
Пашкулена невинност скрило в дрехи,
то иска с пеперудите да тича.
Но в чужди книги прави си хербарий
от своето сърце – разполовено.
А парне ли го болка, с нежна ярост
поръсва по крилете си арсеник.
Не вижда ли, че щастие връхлита,
защо бленува обич нелюбима?
Душата си заключва, да не литне,
от другост не разбра, че обич има.
Остава спомен, който ще живее
единствено в очите на детето ù.
Погалят ли го, те ще посивеят,
но в сълзите се ражда ново цвете.
Така е вечно – миг преди зората,
сърцето ослепяло щом се пръсне,
пропадаме до дъното на Ада,
но с обич вярна можем да възкръснем.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
