Мадам Бовари
Едно красиво цвете ще повехне,
когато е предпазвано от всичко.
Пашкулена невинност скрило в дрехи,
то иска с пеперудите да тича.
Но в чужди книги прави си хербарий
от своето сърце – разполовено.
А парне ли го болка, с нежна ярост
поръсва по крилете си арсеник.
Не вижда ли, че щастие връхлита,
защо бленува обич нелюбима?
Душата си заключва, да не литне, ...