9.04.2022 г., 22:20  

Madame Toannet. Le duel

850 2 8

Презрял опасността и всеки грях,

(последният ще бъде изневяра),

избръснат много гладко гълтам прах

насред поле... стърча кат икебана.

 

В поредния дуел ще браня чест

а секундантът крачки мери бавно

Застрелвам опонента с манифест:

– За фуста, драги, гътваш се безславно,

 

че влизат в сметката едни рога.

Възможно е дори да са предимство.

Какво тук значи някава вина...

Нима мадам е повод за убийство?!

 

– В колодата съм винаги асо –

изрече рогоносецът, – защото

обикновено стрелям на месо,

единствено Ви чака опелото.

 

– Мосю, ако не ви прострелям днес

ще ме презре навярно обществото

ако сте склонен на единствен жест –

да не развяваме в дуел бельото.

 

Плесникът с ръкавица е беда –

след изстрел ще ти трябва и лопата.

Защото щом помислиш за жена,

то вече кандидат си за рогата.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това било много опасно да си женен! Все някой ще иска да те гръмне. Ама, ха! ()
  • Уж това са любимите ти стихове, Жени, а как съм го пропуснала....Като не вляза два дни в сайта и се натрупва толкова материал за четене и коментиране, а и като се появи някоя дискусия, която затапва и някои неща ми изчезват от полезрението. Лишила съм се от една наслада...
  • Роси, благодарността ми е огромна. Отделяш време да спреш при мен и винаги с добри думи! Честит празник!

    Мина, сега виждам написаното от теб, прости. Благодаря ти от сърце!
  • И тук му се насладих! Наистина много обичам поезията ти!
  • Еха, Жени, направо си ме изкефи, как само ме връщаш в друг век, в друго време, в други норми на поведение! Благодаря ти за удоволствието което ми достави!

Madame Toannet. La lettre

"Мадам, дуелът май ще се забави
ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлия ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля, ...
896 3 12

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...