6.04.2022 г., 22:09  

Mademoiselle. La réunion :)

766 3 13

– Мадам, по тъмна доба нежна среща...

... то бихте ли рискували вий с мен

и давам обещание за жеста...

знам славата си, но съм джентълмен.

 

– Разбирам неотложната ви спешност

и откровено мъжкия момент,

надяващ се на женската ми щедрост,

но ми предлагате експеримент.

 

– Не мисля. В операта имам ложа,

спектакълът - "Сън в лятна нощ" - е нов...

(направо мога да се обзаложа –

ще бъде доста интересен лов).

 

– В съмнение съм, мон ами, съзнавам,

така като Ви слушам сте софист,

но верен ви е тонът аз признавам  –

да чуя искам новия солист.

 

В операта:

Костюми и шикозни тоалети.

Перуки, бенки, пудри, ветрила...

проблясват любопитните лорнети.

(без полза е да мятате игла)

 

Ложата:

Поглежда го зад фина воалетка –

приседнала в бароково кресло,

а той си мисли: "ах, каква кокетка!",

усмихнат зад монокъл от сребро.

 

Но как да ѝ предложи тук се чуди

антрактът да се случи у дома,

та да приключи с тези пеперуди

и свършва първо действие. С кама.

 

Антрактът:

Въпроса тъкмо да повдигне, дама

с усмивката на зъл мастиф изгря...

– О, мон ами, да ви представя мама!

... тук вече мъжеството му... умря!

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, Роси, че те е развеселила тази пародия... този тип стихове обичам най-много благодаря ти от сърце!
  • Жени, страхотен хумор и забавен финал! Удоволствие!
  • Благодаря на всички ви, че се отбихте Много ме зарадвахте, Вики, Петър, Наде, Мария, Мина, Пепи. Както и вие, Васко, Иржи, Прекрасна Жаки и Тъжен лирик. Благодаря от сърце за вниманието!
  • Поздравления, Жени. Точно от това имах нужда!!!
  • Е, ха, пак от моите любими стихове!...Знаеш ли по колко пъти ги чета и после?! Не мога да им се насладя, Жени!

La maman

Понеже мама – дама несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши ...
1.5K 3 11

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...