La maman
Понеже мама – дама несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши
и вече оглушал си – нямаш слух,
ръчището ѝ мечешко те плаши...
Как от водата да излезеш сух?
И молиш Бога, дупка да ти прати,
в която да се закопаеш сам.
Поли повдига тя – крака космати
и стар мечок умрял си би от срам.
Природата шеги май обожава.
Мосю си мисли, тъжен и нерад,
дали ще е съдбата ми такава?
Tа тези двете ще ме изядат!
О, моля ти се помогни ми, Боже,
заклевам се, ще стана аз монах!...
Избягах някак... Аз монах? Не може!
Но, Боже мой, кълна се – поумнях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
