Магарешка торта
Късмети сложих доста, сто и два.
То баница не стана – цяла книга.
И ще ти метна пълната тава,
доброто, знаеш, все не ни достига.
И пожелах ти здраве, и късмет,
и обич, слънчева и крепка вяра...
Какъв, сестрице беше тоя плет?
Шест метра, бе! Егати и дувара!
А аз съм, както знаеш, като гном,
и рипах, скачах, ама на, не бива!
На тоя кучи студ да чакам щом,
до март ще спиш. Аз няма да съм жива.
Тогава, знаеш имам ден рожден,
с магаретата стрижа се – до кожа.
И в тортата направена от мен,
късмети обещавам ще ти сложа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
