21.04.2008 г., 11:44

Магия

751 0 7
Магия


Един магьосник в светъл кръг на сцената -
фрак и цилиндър в маслиново,
бели ръкавици,
дузина асистентки,
няколко гълъба,
зайче, кръгчета и въже.
Завързва, опъва въжето в ръцете си
и изведнъж
то се скъсва в средата.
Фиаско!
Зайчето хуква подплашено,
асистентките кършат бедра
и заучено се усмихват.
Белите гълъби пърхат с крила.
Той сваля ръкавиците припряно
и моли за тишина.
С поклон
асистентките се оттеглят.
Фиаско!
Но Маестро ще се справи.
Маслиновото във очите му
ме приковава
и ставам
следващия номер във програмата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересно!6!
  • Много хубава магия - и стих! И определено магията продължава , вероятно в нов стих!
  • Попаднах в света на илюзиите.
    А краят е съвсем неочакван и изненадваш.
    Много ми хареса. Поздрав, Ванче!
  • Доста интересно развитие-пък ако имаше змия и мишлета ставаше чудничко.Поздрави .
  • "...бели ръкавици,
    дузина асистентки,
    ...
    зайче, кръгчета и въже..."

    Отначалото ми прозвуча,като лаборатория и че ще правят дисекция на Зайко.Хареса ми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...