7.03.2013 г., 11:34

Магия

875 0 2

Аз не съм тук, не съм свободен!

От дива черна магия съм поробен!

Не знам дали е нощ или е ден,

а кръвта ми ври, кипи във мен!

Коя е тази тъмна сила, тъй красива!

Но щастлив съм, че в сърцето ми се впива,

че тя е в мен и аз съм в нея,

че ме кара от любов да полудея!

Затова оставям се, нека в мен се влее!

Нека мисълта ми никога не изтрезнее!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Зарев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...