В безветрие пропаднаха тревожни дълговечия,
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха,
застива вечността в безкраен миг,
а краткотрайното човешко безразличие
в забравата на времето разтваря самотата ни....
© Иван Христов Всички права запазени