29.10.2010 г., 21:17

Магията на творчеството II

734 0 2

Понякога така се получава - дните

един във друг се преливат и си минават,

без нищо съществено да се случва,

без особен смисъл да имат...

 

Но неусетно и постепенно

нещата се променят, някаква

 странна липса в душата ти

се появява. Тя неутолимо е жадна!...

 

Към ателието невидима сила  

сякаш те привлича, а тетрадките

със наченати есета и стихове

сами във ръцете ти "влизат".

 

Започваш да рисуваш и времето

сякаш изчезва, стопява се...

Всички проблеми и ядове

остават някъде далече забравени.

 

... Макар и за няколко часа. 

Ателието отново на бои и терпентин

замирисва и въздухът в него

по друг начин затрептява!

 

Драсваш няколко реда и те

осмислят деня ти. Той

по друг начин минава.

Вкусът му различен става...

 

Толкова малко е нужно

да пламне отново искрата!

Да се върне магията,

усещанията позабравени.

 

Чудиш се как толкова

време така си живял -

как са минавали изпразнени

от съдържание дните ти?!...

 

                                                                         2010 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...