29.10.2010 г., 21:17

Магията на творчеството II

740 0 2

Понякога така се получава - дните

един във друг се преливат и си минават,

без нищо съществено да се случва,

без особен смисъл да имат...

 

Но неусетно и постепенно

нещата се променят, някаква

 странна липса в душата ти

се появява. Тя неутолимо е жадна!...

 

Към ателието невидима сила  

сякаш те привлича, а тетрадките

със наченати есета и стихове

сами във ръцете ти "влизат".

 

Започваш да рисуваш и времето

сякаш изчезва, стопява се...

Всички проблеми и ядове

остават някъде далече забравени.

 

... Макар и за няколко часа. 

Ателието отново на бои и терпентин

замирисва и въздухът в него

по друг начин затрептява!

 

Драсваш няколко реда и те

осмислят деня ти. Той

по друг начин минава.

Вкусът му различен става...

 

Толкова малко е нужно

да пламне отново искрата!

Да се върне магията,

усещанията позабравени.

 

Чудиш се как толкова

време така си живял -

как са минавали изпразнени

от съдържание дните ти?!...

 

                                                                         2010 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...