Понякога така се получава - дните

един във друг се преливат и си минават,

без нищо съществено да се случва,

без особен смисъл да имат...

Но неусетно и постепенно

нещата се променят, някаква

 странна липса в душата ти

се появява. Тя неутолимо е жадна!...

Към ателието невидима сила  

сякаш те привлича, а тетрадките

със наченати есета и стихове

сами във ръцете ти "влизат".

Започваш да рисуваш и времето

сякаш изчезва, стопява се...

Всички проблеми и ядове

остават някъде далече забравени.

... Макар и за няколко часа. 

Ателието отново на бои и терпентин

замирисва и въздухът в него

по друг начин затрептява!

Драсваш няколко реда и те

осмислят деня ти. Той

по друг начин минава.

Вкусът му различен става...

Толкова малко е нужно

да пламне отново искрата!

Да се върне магията,

усещанията позабравени.

Чудиш се как толкова

време така си живял -

как са минавали изпразнени

от съдържание дните ти?!...

                                                                         2010 г.