6.10.2005 г., 2:28

Магнетична

1.9K 0 8
Зад успеха на всеки мъж стои една....Истинска!

С дъх вълшебен стопяваш оковите
и ме водиш навън към безкрая.
Замък светъл под зидове падащи
във душата ми ваеш с омая.

И обливаш с потока на словото,
а гласът ти звъни и играе.
Със усмивка изтриваш руините
от Тъмница-пренасяш ме в Рая.

Под дъгата на Нашата Приказка
във нозете ти падам покорен:
-О, Спасителко моя готическа
пак съм Роб,но се чувствам Свободен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...