Marmadun (Таня Георгиева)
79 114
2.04.2019 г., 17:28 ч.

Махмурлук 

  Поезия » Философска
725 5 6

Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?

Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,

а сега си припомняш какво е нормалното биене,

как изглежда на светло озъбен от скука света.

 

Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено,

взе смеха за аплаузи, че ти се радват реши.

Всяка радост се плаща – и срамно е, зная, и болно е,

Но самó си виновно – нямаш право да плачеш, мълчи.

 

Кой те кара да пиеш? Не носиш – та виж си годините –

само чай ти подхожда – не вино от млада шира.

Виж си бръчките – тези пътеки на дните отминали,

всяка кръст е на минала вече и мъртва мечта.

 

А сега разтреперано, немощно, скрий се от всички.

Изтрезнява се грозно. На никой не давай да гледа това.

А от вино, доверие или пък от обичане –

махмурлук се лекува, разправят…(Ужасна лъжа!)

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Onix ( Кирил Влахов), разбира се, чее метафора. А магията на метафорите е, че всеки ги вижда така,както ги рисува сърцето му...
  • Хубави метафори, обаче ми се струва, че "пиенето" също е метафора на нещо. Не те познавам и не мога да отгатна. Дори не знам дали съм прав. Но стихът е силен! Браво! Поздрав!
  • Много истинско!
  • Наистина се лекуват, но махмурлукът от тях е гаден! Браво!
  • Страхотно е чувството от срещата с истинските неща, като с този Махмурлук, например!
  • Благодаря, за Поезията, Вики!
Предложения
: ??:??