Махмурлук
Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено,
взе смеха за аплаузи, че ти се радват реши.
Всяка радост се плаща – и срамно е, зная, и болно е,
Но самó си виновно – нямаш право да плачеш, мълчи.
Кой те кара да пиеш? Не носиш – та виж си годините –
само чай ти подхожда – не вино от млада шира.
Виж си бръчките – тези пътеки на дните отминали,
всяка кръст е на минала вече и мъртва мечта.
А сега разтреперано, немощно, скрий се от всички.
Изтрезнява се грозно. На никой не давай да гледа това.
А от вино, доверие или пък от обичане –
махмурлук се лекува, разправят…(Ужасна лъжа!)
© Таня Георгиева All rights reserved.
