Махмурлук с изтекъл срок на годност
Махмурлук с изтекъл срок на годност
„Мислиш, че няма да дойда. Тоя път не си познала.
Ей така, от злоба ще дойда.”
Светлана Лажова
И аз така - от чисто спортна злоба
да прекося България нашир
откликнах на поканата на Жоро
и към Сандански да пътувам се навих.
Докопах отпуск, мъж, багаж, колата…
Зеленина с цветенца покрай пътя,
тук-там боклук (в България сме все пак)
Със две-три спирки стигнахме по мръкнало.
Сандански, петък вечер, на плошада
изскочиха от нейде три фурии -
не мож` ги сбърка - Мая, Дори, Ана…
Зад тях с количката ситни Админ.
За Джуниър това бе първа среща.
Два дни завиден сън ни демонстрира.
Блазе му, кой така му спи детето
(припомних си как мен ме репресираха).
Ден втори - слънце, Рупите и Мелник,
и среща откровенска най-случайна
в „Най-хубавата кръчма” на шкембенце
със мелнишко и музика, и каски…
Следобед паркът „Свети Врач” ни очарова
със своята зелена, чиста свежест…
Катанецът щрак - щрака без умора,
а позите: лирично-безогледни…
„Настане вечер, месец изгрее”
ханът Сандански сбира комити,
скарата пуши, вино се лее,
хорà се вият чак до звездите…
На тази дата - двама пораснаха,
двама размисляха дни преди сватбата,
десети „а” си черпеше класната.
И всички вкупом бяха на дансинга…
Гърмя небето… Нас ни не пукаше.
Тока го спряха - ние не спряхме…
Изтече срока на махмурлука ми…
Та се опитах да поразкажа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
