Май ми е писано така
Рано сутрин
хлад навява вън роса.
Облаци кълбят се,
правят сив света...
и навсякъде е само тишина.
Завивките отмятам,
тихичко пристъпвам -
рано сутринта
през прозореца поглеждам -
само сивота...
да, а навсякъде е само тишина.
С първите лъчи изгрява слънце -
рано сутринта,
огрява стените и гони тази
тиха сивота...
и все пак навсякъде е само тишина.
Няма друг, сама седя,
с молив и лист в ръка.
Лъчи играят и гонят утринна роса,
но пак е тихо...
да, май ми е писано да съм сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Иванова Всички права запазени
