"Май всичко имаш, само не мечта"
Вървиш по улиците пусти,
с поглед, вперен в тъмнината.
Усeщаш хулите на тези,
които са опазили мечтата.
Ти не успя да я запазиш,
тъй чиста и неопетнена,
остави я да си отиде,
а сега я викаш пак при тебе.
Загуби я, но искаш я обратно,
усещаш липсата й ти,
но за какво ти е...
Нима не можеш да живееш само
в реалността с добро и зло?
Нима това не ти достига
да бъдеш ти какъвто си,
да даваш всичко туй, що трябва,
за да постигнеш целите си?!
Ръка протягаш в тъмнината,
очакваш помощ някаква... уви!
Ти тъй бързо се предаде,
загуби своите мечти.
А времето тече, не спира,
забързани към вечността,
загубихме онази сила,
която даваше ни смисъл до сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
