"Май всичко имаш, само не мечта"
Вървиш по улиците пусти,
с поглед, вперен в тъмнината.
Усeщаш хулите на тези,
които са опазили мечтата.
Ти не успя да я запазиш,
тъй чиста и неопетнена,
остави я да си отиде,
а сега я викаш пак при тебе.
Загуби я, но искаш я обратно,
усещаш липсата й ти,
но за какво ти е...
Нима не можеш да живееш само
в реалността с добро и зло?
Нима това не ти достига
да бъдеш ти какъвто си,
да даваш всичко туй, що трябва,
за да постигнеш целите си?!
Ръка протягаш в тъмнината,
очакваш помощ някаква... уви!
Ти тъй бързо се предаде,
загуби своите мечти.
А времето тече, не спира,
забързани към вечността,
загубихме онази сила,
която даваше ни смисъл до сега!
© Криси All rights reserved.
