Майчица
МАЙЧИЦА
Живяла в старата гора
едничка майчица добра
с дечицата си - две козлета,
двечки козлета - две братлета.
На паша ходела козата,
сами оставали децата,
но бързо почвали игра.
В игра прекарвали деня.
Привечер, леко на вратата,
с рогца потропвала козата
и с нежно обично гласче
прошепвала: "Млекце, млекце!"
Познава не едно дете
на мама милото гласче.
Със вик се втурвали децата,
боричкайки се към вратата.
- О, майчице, добре дошла!
Какво ни носиш в таз торба?
"Дечица, нося ви млекце
и вкусно дъхаво сенце."
Така живеела козата.
Ала пораснали децата.
Отишли в младата гора.
Там всяко има дом сега -
свой дом със мънички козлета,
козлета - весели братлета.
При баба в старата гора
на гости идват със кола.
Тя радва им се от сърце.
Целува всякое дете.
Гощава ги със млечице
и вкусно дъхаво сенце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
