Майчице! - син се врече на смъртта
в съпричастност с безмерната
мъка на Юлия
Тъжна майка жално моли,
майка - черната земя:
Разтвори недра, да сторя
дом последен за сина!
Син ми, майко, веч се врече
толкоз рано на смъртта,
с обич приеми го вече,
пригуши го в пръстта.
Нека найде в теб отмора
от житейския си път
и бъди му ти опора,
в последния му сън.
Кърваво сърце ми стене.
Как да ти го подаря?
Туй живот ли е без време,
син да жениш за смъртта?
Днес е празник на жената.
Черен ден ще е за мен.
Вместо син да ме закичи,
аз ще кича гроб студен.
Слънце грее и се смее...
ние с татко ти скърбим.
С твоята невяста, сине,
заедно навред вървим.
© Гергана Спасова Всички права запазени