Mar 13, 2009, 11:15 AM

Майчице! - син се врече на смъртта

  Poetry » Other
1.3K 0 11

 

Майчице! - син се врече на смъртта

 

                                            в съпричастност с безмерната

                                            мъка на Юлия

 

Тъжна майка жално моли,

майка - черната земя:

Разтвори недра, да сторя

дом последен за сина!

 

Син ми, майко, веч се врече

толкоз рано на смъртта,

с обич приеми го вече,

пригуши го в пръстта.

 

Нека найде в теб отмора

от житейския си път

и бъди му ти опора,

в последния му сън.

 

Кърваво сърце ми стене.

Как да ти го подаря?

Туй живот ли е без време,

син да жениш за смъртта?

 

Днес е празник на жената.

Черен ден ще е за мен.

Вместо син да ме закичи,

аз ще кича гроб студен.

 

Слънце грее и се смее...

ние с татко ти скърбим.

С твоята невяста, сине,

заедно навред вървим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...