14.02.2010 г., 16:14

Майка

735 0 4

Първи месец

Майка се смалява.

Беше дръзка.

Не вършей из двора като хала.

Пред забавената ù походка

крачи страх,

тя да не падне се предава.

Втори месец

Майка не говори.

Умълча се.

Думите ù водопадни бяха.

Гледа във тавана и случаен

пламък във очите ù проблясва.

Трети месец

Майка е на път.

За него думи няма.

Всичко казано отдавна е познато.

Рехаво ръцете ù изпридат

нишката на времето.

За нея - необратно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...