Първи месец
Майка се смалява.
Беше дръзка.
Не вършей из двора като хала.
Пред забавената ù походка
крачи страх,
тя да не падне се предава.
Втори месец
Майка не говори.
Умълча се.
Думите ù водопадни бяха.
Гледа във тавана и случаен
пламък във очите ù проблясва.
Трети месец
Майка е на път.
За него думи няма.
Всичко казано отдавна е познато.
Рехаво ръцете ù изпридат
нишката на времето.
За нея - необратно.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
