Първи месец
Майка се смалява.
Беше дръзка.
Не вършей из двора като хала.
Пред забавената ù походка
крачи страх,
тя да не падне се предава.
Втори месец
Майка не говори.
Умълча се.
Думите ù водопадни бяха.
Гледа във тавана и случаен
пламък във очите ù проблясва.
Трети месец
Майка е на път.
За него думи няма.
Всичко казано отдавна е познато.
Рехаво ръцете ù изпридат
нишката на времето.
За нея - необратно.
© Христина Комаревска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
