Първи месец
Майка се смалява.
Беше дръзка.
Не вършей из двора като хала.
Пред забавената ù походка
крачи страх,
тя да не падне се предава.
Втори месец
Майка не говори.
Умълча се.
Думите ù водопадни бяха.
Гледа във тавана и случаен
пламък във очите ù проблясва.
Трети месец
Майка е на път.
За него думи няма.
Всичко казано отдавна е познато.
Рехаво ръцете ù изпридат
нишката на времето.
За нея - необратно.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
