Майка
Майка
Очите ти изтекоха по него.
Пресъхнаха от сълзи. Потъмняха.
И все нататък, към вратата гледат,
с надеждата да се отворят плахо.
И той да влезе. Да ти се усмихне.
Да се стопиш в прегръдката синовна.
Щастливо отмаляла да притихнеш,
без майчиното чувство за виновност.
Но няма никой. Къщата е празна.
Сърцето пусто. Точно като нея.
Усещаш самотата като спазъм
от допир с въглен, който още тлее.
Така изтичат дните ти. Да чакаш.
Да обикаляш нощем телефона.
Да се препъваш в гънките на мрака
и тъжно, като в църква да се молиш.
И чакаш, чакаш… Чакаш да се върне.
Осъдена на чакане. Безгласна.
Със блудни синове светът е пълен.
И с майки преживели гордостта си.
Животът ти изтече със сълзите.
Не плачеш вече, но си още жива.
И във войната с времето крепи те,
не плахата надежда, а... мотива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
