Майка

Nov 20, 2013, 8:24 PM

Poetry » Phylosophy

714 0 3

Майка

Очите ти изтекоха по него.

Пресъхнаха от сълзи. Потъмняха.

И все нататък, към вратата гледат,

с надеждата да се отворят плахо.

И той да влезе. Да ти се усмихне.

Да се стопиш в прегръдката синовна.

Щастливо отмаляла да притихнеш,

без майчиното чувство за виновност.

Но няма никой. Къщата е празна.

Сърцето пусто. Точно като нея.

Усещаш самотата като спазъм

от допир с въглен, който още тлее.

Така изтичат дните ти. Да чакаш.

Да обикаляш нощем телефона.

Да се препъваш в гънките на мрака

и тъжно, като в църква да се молиш.

И чакаш, чакаш… Чакаш да се върне.

Осъдена на чакане. Безгласна.

Със блудни синове светът е пълен.

И с майки преживели гордостта си.

Животът ти изтече със сълзите.

Не плачеш вече, но си още жива.

И във войната с времето крепи те,

не плахата надежда, а... мотива.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eia (Росица Танчева)

2014-02-09T10:53:35+02:00

"И във войната с времето крепи те,
не плахата надежда, а... мотива."
И философска, и гражданска творба, майсторска, с много силни внушения.
Смиф (Валентин Евстатиев)

2014-02-09T10:46:40+02:00

"Не плачеш вече, но си още жива." ... Стигаш отвъд мъката.
djudjii (Жанет Велкова)

2013-11-21T09:40:16+02:00

Свързвам името ти с добра поезия.
И този път не останах разочарована.
Тежък стих, хубав!