шанара (Диляна Неделчева)
222 126
8.07.2008 г., 8:47 ч.

Майко Самота 

  Поезия » Гражданска
474 0 3

Майко Самота

 

Все чакам някой да ме навести,

денем или пък нощем, просто да потропа

и да каже тихичко: „Прости,

забравих те… Жив ли си все още?“

Все чакам… Но напразно! Само тя

все още ме спохожда, зла и страшна,

така наречената „Майка Самота“.

И като призрак древен, с леден глас,

тя шепне тихо в ухото ми:

„Искаш ли свобода? Искаш ли любов?

Ще унищожа всичко това за теб...

И ще видя сълзите ти, над мъртвата ти душа.”

Ужасен, затварям очи и се моля,

сънят ми да ми донесе миг покой,

обгърнат в нежна топлина на прегръдка.

И в сънищата си от все сърце се моля -

нека тази топлина бъде реалност.

Но това е само едно мечта...

Събуждам се и се чудя защо тя изчезва,

оставяйки само лек повей на топлина,

сърцето ми изгаря и започвам да плача.

„Е, Майко, желанието ти се сбъдна!”

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??