Майко Самота
Майко Самота
Все чакам някой да ме навести,
денем или пък нощем, просто да потропа
и да каже тихичко: „Прости,
забравих те… Жив ли си все още?“
Все чакам… Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената „Майка Самота“.
И като призрак древен, с леден глас,
тя шепне тихо в ухото ми:
„Искаш ли свобода? Искаш ли любов?
Ще унищожа всичко това за теб...
И ще видя сълзите ти, над мъртвата ти душа.”
Ужасен, затварям очи и се моля,
сънят ми да ми донесе миг покой,
обгърнат в нежна топлина на прегръдка.
И в сънищата си от все сърце се моля -
нека тази топлина бъде реалност.
Но това е само едно мечта...
Събуждам се и се чудя защо тя изчезва,
оставяйки само лек повей на топлина,
сърцето ми изгаря и започвам да плача.
„Е, Майко, желанието ти се сбъдна!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
