Майсторе, вдигни ми къща
с двор и със оградка бяла,
дето вечер да се връщам,
да присядам отмаляла.
Да ме гушнеш на чардака,
малко да си помълчим.
Всичко друго да почака,
докато се заредим.
После да си поговорим
за това и онова.
След вечеря да поспорим
за нещата от деня.
Да погледаме звездите
и луната вместо филм.
Да послушаме щурците,
да се любим, да заспим.
Къща, майсторе, вдигни ми,
за телата ни подслон
и оградка постави ѝ.
Аз ще я превърна в дом.
© Ива ВалМан Всички права запазени