29.05.2022 г., 8:47

Майсторе, вдигни ми къща

549 3 15

Майсторе, вдигни ми къща
с двор и със оградка бяла,
дето вечер да се връщам,
да присядам отмаляла.

 

Да ме гушнеш на чардака,
малко да си помълчим.
Всичко друго да почака,
докато се заредим.

 

После да си поговорим 
за това и онова.
След вечеря да поспорим 
за нещата от деня.

 

Да погледаме звездите
и луната вместо филм.
Да послушаме щурците,
да се любим, да заспим.

 

Къща, майсторе, вдигни ми,
за телата ни подслон
и оградка постави ѝ.
Аз ще я превърна в дом.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът!!!
  • Спокойно, Майсторе, ще ти сложа в междупрешленото пространство екстракт от телешки хрущял и ще си, като нов, без дискова херния. Не, няма да станеш вол.
    Силве, утре сутринта идвам и почвам, нали каза от утре.
    Ива, пак ме напуши смях 😂
    "Всичко друго да почака,
    докато се заредим."
    Спирам вече!
  • 🙂 Нашата мечтана къща още не съм я започнала. Успокоявам се с думите на един стар човек, който ми каза така: Винаги си оставай работа за утрешния ден, за да има причина да се събудиш. Ако в тоя живот свършиш всичко днес, утре няма да има нищо за вършене и трябва да легнеш и да умираш. Затова : по-полека. 🙂
  • Има поговорка: ,,Захване ли се къща, се късат чифт волове или чорбаджията.,, Изглежда е вярна. Аз нямах чифт волове... Затова минах няколко серии диклак, флостерон, наклофен, фелоран, индометацин, неуробекс... после в болницата - манитол, после йонофореза, виброекстенизии... Един старец ме успокои: "Тая болка е докато си жив и 40 дена след това.,,
  • Спокойно, само кажи, каква шарка го искаш.
    Аз нямам дискова херния.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...