May 29, 2022, 8:47 AM

Майсторе, вдигни ми къща

  Poetry » Love
542 3 15

Майсторе, вдигни ми къща
с двор и със оградка бяла,
дето вечер да се връщам,
да присядам отмаляла.

 

Да ме гушнеш на чардака,
малко да си помълчим.
Всичко друго да почака,
докато се заредим.

 

После да си поговорим 
за това и онова.
След вечеря да поспорим 
за нещата от деня.

 

Да погледаме звездите
и луната вместо филм.
Да послушаме щурците,
да се любим, да заспим.

 

Къща, майсторе, вдигни ми,
за телата ни подслон
и оградка постави ѝ.
Аз ще я превърна в дом.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Финалът!!!
  • Спокойно, Майсторе, ще ти сложа в междупрешленото пространство екстракт от телешки хрущял и ще си, като нов, без дискова херния. Не, няма да станеш вол.
    Силве, утре сутринта идвам и почвам, нали каза от утре.
    Ива, пак ме напуши смях 😂
    "Всичко друго да почака,
    докато се заредим."
    Спирам вече!
  • 🙂 Нашата мечтана къща още не съм я започнала. Успокоявам се с думите на един стар човек, който ми каза така: Винаги си оставай работа за утрешния ден, за да има причина да се събудиш. Ако в тоя живот свършиш всичко днес, утре няма да има нищо за вършене и трябва да легнеш и да умираш. Затова : по-полека. 🙂
  • Има поговорка: ,,Захване ли се къща, се късат чифт волове или чорбаджията.,, Изглежда е вярна. Аз нямах чифт волове... Затова минах няколко серии диклак, флостерон, наклофен, фелоран, индометацин, неуробекс... после в болницата - манитол, после йонофореза, виброекстенизии... Един старец ме успокои: "Тая болка е докато си жив и 40 дена след това.,,
  • Спокойно, само кажи, каква шарка го искаш.
    Аз нямам дискова херния.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...