Макар и неправдоподобно
В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време
като присъствие,
което изтънява,
но във уюта му не се осъществявам!
По тихите площади преминавам
и нося силата
на изворния водоскок .
На капчици докрай се разпилявам!
Макар и неправдоподобно,
в неравноделелен ритъм
оцелявам и съм Път,
по който милостиво преминавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
