В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време
като присъствие,
което изтънява,
но във уюта му не се осъществявам!
По тихите площади преминавам
и нося силата
на изворния водоскок .
На капчици докрай се разпилявам!
Макар и неправдоподобно,
в неравноделелен ритъм
оцелявам и съм Път,
по който милостиво преминавам.
© Йоанна All rights reserved.
И с поздрав