19.11.2014 г., 7:37 ч.

Макар и със други 

  Поезия » Философска
317 0 5

Живея, творя и пиша

тъй както си знам...

И в хаос разхвърлям

слова, мисли и чувства!?

Те са от мене душата,

сърцето и моето аз...!

Живея самотно

макар и със други!?

Обичам ги много -

но  далече са те...

От туй което споделя

мойто сърце!

Безкрайна война!?

Безброй синева...

Но в мене едно утро

ме кара да плача.

Коварен светът е,

но въпреки всичко

обичам и него -

и хората също!?

Пространство, неволя,

свят и живот!?

Далечната обич

ме мъчи, зове...?

Да вярвам че те

за мен са химера.

Но всъщност и блян

чиста победа...!

Кощунство душевно -

цвят и екстаз...!?

И в щурата мисъл

отново съм аз?

Творец и мечтател!?

Човек и предмет...

 И мисъл далечна нашепва!?

И ти си човек!

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се че ти е допаднало Ваня .Човек не трябва да спира да обича живота!Ние сме част от красивата омая наречена ДОБРОДЕТЕЛ...!
  • "Коварен светът е,

    но въпреки всичко

    обичам и него -

    и хората също!?"
    Много силно и човечно! Поздрави, Ангел!
  • Трогнат съм от вниманието което оказвате на мен и скромната ми поезия !Ако мога така да се изразя!Благодаря ви момичита че се отбихте и коментирахте!До нови стрещи!Поздрави Миночка ,Тони !!!
  • Поздрав, приятелю!И в новата творба те вълнуват дълбоко човешките взаимоотношения. Неправдата те гнети, но въпреки това обичаш всички.Това е прекрасно - да можеш да простиш и да обичаш.
    Поздравявам те за творбата ти и ти желая много здраве и спокойна вечер!
  • Харесами,Ангел,да и ти си човек и ти имаш право на обич,на надежда и мечти!
Предложения
: ??:??