Nov 19, 2014, 7:37 AM

Макар и със други

472 0 5

Живея, творя и пиша

тъй както си знам...

И в хаос разхвърлям

слова, мисли и чувства!?

Те са от мене душата,

сърцето и моето аз...!

Живея самотно

макар и със други!?

Обичам ги много -

но  далече са те...

От туй което споделя

мойто сърце!

Безкрайна война!?

Безброй синева...

Но в мене едно утро

ме кара да плача.

Коварен светът е,

но въпреки всичко

обичам и него -

и хората също!?

Пространство, неволя,

свят и живот!?

Далечната обич

ме мъчи, зове...?

Да вярвам че те

за мен са химера.

Но всъщност и блян

чиста победа...!

Кощунство душевно -

цвят и екстаз...!?

И в щурата мисъл

отново съм аз?

Творец и мечтател!?

Човек и предмет...

 И мисъл далечна нашепва!?

И ти си човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се че ти е допаднало Ваня .Човек не трябва да спира да обича живота!Ние сме част от красивата омая наречена ДОБРОДЕТЕЛ...!
  • "Коварен светът е,

    но въпреки всичко

    обичам и него -

    и хората също!?"
    Много силно и човечно! Поздрави, Ангел!
  • Трогнат съм от вниманието което оказвате на мен и скромната ми поезия !Ако мога така да се изразя!Благодаря ви момичита че се отбихте и коментирахте!До нови стрещи!Поздрави Миночка ,Тони !!!
  • Поздрав, приятелю!И в новата творба те вълнуват дълбоко човешките взаимоотношения. Неправдата те гнети, но въпреки това обичаш всички.Това е прекрасно - да можеш да простиш и да обичаш.
    Поздравявам те за творбата ти и ти желая много здраве и спокойна вечер!
  • Харесами,Ангел,да и ти си човек и ти имаш право на обич,на надежда и мечти!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...