19 нояб. 2014 г., 07:37

Макар и със други

479 0 5

Живея, творя и пиша

тъй както си знам...

И в хаос разхвърлям

слова, мисли и чувства!?

Те са от мене душата,

сърцето и моето аз...!

Живея самотно

макар и със други!?

Обичам ги много -

но  далече са те...

От туй което споделя

мойто сърце!

Безкрайна война!?

Безброй синева...

Но в мене едно утро

ме кара да плача.

Коварен светът е,

но въпреки всичко

обичам и него -

и хората също!?

Пространство, неволя,

свят и живот!?

Далечната обич

ме мъчи, зове...?

Да вярвам че те

за мен са химера.

Но всъщност и блян

чиста победа...!

Кощунство душевно -

цвят и екстаз...!?

И в щурата мисъл

отново съм аз?

Творец и мечтател!?

Човек и предмет...

 И мисъл далечна нашепва!?

И ти си човек!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че ти е допаднало Ваня .Човек не трябва да спира да обича живота!Ние сме част от красивата омая наречена ДОБРОДЕТЕЛ...!
  • "Коварен светът е,

    но въпреки всичко

    обичам и него -

    и хората също!?"
    Много силно и човечно! Поздрави, Ангел!
  • Трогнат съм от вниманието което оказвате на мен и скромната ми поезия !Ако мога така да се изразя!Благодаря ви момичита че се отбихте и коментирахте!До нови стрещи!Поздрави Миночка ,Тони !!!
  • Поздрав, приятелю!И в новата творба те вълнуват дълбоко човешките взаимоотношения. Неправдата те гнети, но въпреки това обичаш всички.Това е прекрасно - да можеш да простиш и да обичаш.
    Поздравявам те за творбата ти и ти желая много здраве и спокойна вечер!
  • Харесами,Ангел,да и ти си човек и ти имаш право на обич,на надежда и мечти!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...