20.07.2010 г., 14:59

Македонска песен

2.6K 0 28

Македонска песен

 

... простира майка ти кенари,

суши ги с  вятър от Пирин,

а зад високите дувари

баща ти лее луд пелин.

Знам  гроздето като куршуми

как тегнеше  върху пръстта -

наля се като сладки  думи -

в хастара жълт на  есента

си търся две от тях за мене -

за свят ден - викаш -  ги държа.

На времето какво му дреме -

затръшна твоята врата.

Додето майка ти нашари

кенара с цветни чудеса -

ей тук ще чакам,  до дувара -

ела ми  - луд за три села!

Оная щурава Калина 

на риба стана и мълчи -

под  пепел въглен, но  пак има

пожар докрай да те гори.

Вземи си огънче за вкъщи,

и тръгвай - ни чул, ни видял.

Смирено влез у вас, на пръсти.

Попей си. Скоро не си пял.

С баща си вино да налееш!

Сполай ви на труда! Амин!

А мен на бял кон да ме вее

бездомен вятър от Пирин.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Голяма поетеса си, Галка, голяма!!!
  • Тежка македонска песен ! Силни чувства провокира! С топлината на твоята поезия узряват и моите все още неопитни думи...
    Поздравявам те, Галена !!!
  • "Знам гроздето като куршуми

    как тегнеше върху пръстта -

    наля се като сладки думи -

    в хастара жълт на есента"

    На лятото във шепите е сгушена
    на идващата есен песента-
    За виното,годежите и чувствата,
    с които оцелявал е светът
    докато влачил тежките си грижи
    сред калните води на ежедневието
    крепил се на надеждата ,че идва
    след трудно лято песенната есен...

  • Хубаво...
  • Благодаря, че ми попя, Гал!
    Слушах с удоволствие!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...