Македонска песен
... простира майка ти кенари,
суши ги с вятър от Пирин,
а зад високите дувари
баща ти лее луд пелин.
Знам гроздето като куршуми
как тегнеше върху пръстта -
наля се като сладки думи -
в хастара жълт на есента
си търся две от тях за мене -
за свят ден - викаш - ги държа.
На времето какво му дреме -
затръшна твоята врата.
Додето майка ти нашари
кенара с цветни чудеса -
ей тук ще чакам, до дувара -
ела ми - луд за три села!
Оная щурава Калина
на риба стана и мълчи -
под пепел въглен, но пак има
пожар докрай да те гори.
Вземи си огънче за вкъщи,
и тръгвай - ни чул, ни видял.
Смирено влез у вас, на пръсти.
Попей си. Скоро не си пял.
С баща си вино да налееш!
Сполай ви на труда! Амин!
А мен на бял кон да ме вее
бездомен вятър от Пирин.
© Галена Воротинцева All rights reserved.