Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено,
съм разпиляла дрехите си из цялата стая,
и там някъде между мен и момичето, което очакваш да бъда...
има дупка в любимата ми рокля...