Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено,
съм разпиляла дрехите си из цялата стая,
и там някъде между мен и момичето, което очакваш да бъда...
има дупка в любимата ми рокля...
© Роси Стефанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
