Малка Лалка на весела пързалка
Баба казва, че съм малка,
за да ходя на пързалка.
Там са Гошо, Васко, Оля
и пързалят се на воля.
Киро, Милка, Пешо, Страти,
Митко, даже баба Катя
сигурно главата клати,
смее се до чичо Влади.
Той шейната ми оправи
и сега е много здрава.
Кой се спуска с найлони,
после вятъра ги гони
и валят, валят снежинки -
балеринки с пелеринки,
снежни топки и закачки,
а снегът гъмжи от крачки.
Заедно са си децата
и е весела играта.
Сняг и смях отгоре капят,
нищо че студът ги хапе.
Баба нещо все се ежи,
но измислих три кроежа.
Без дори да забележи,
стига да я поразнежа
и ще хукна като хала,
чак ще стана бяла, бяла.
Ще изям и три снежинки
като пухкави милинки.
После с двете си ръчички
(те са мили и добрички)
Снежко мога да направя
(щом изляза се залавям).
От кюмюрчета – очета,
а от морковче – нослето,
тендежерата на главата,
най-накрая и метлата.
После с бързата шейничка
ще ги изпреваря всички.
И започвам с номерата,
пълна ми е с тях главата:
– Бабо нека поиграя!
– Стой си вътре, без да баеш.
- Кучето разходка иска.
– Иска, ама нека стиска.
– Нека зоб да дам на Дора
– Сита крава е в обора.
– Порасърдих се да знаеш
лоша бабо, не се траеш.
Даже котката избяга,
на снега направо ляга.
Но спаси ме баба Куна,
иде ми да я целуна.
Че дойде ни днес на гости
и със приказчици прости
баба ми така омая,
че ме пусна най накрая.
Вижте ме летя в шейната
и се смея сред децата.
Бузките ми са червени
и се гушвам в кака Рени –
най-приятелка на батко,
но не я харесва татко,
че била уж много проста,
батко я харесва доста.
За ръцете им ги хващам,
важно, важно се поклащам
и до вкъщи не ги пускам,
а снега отдолу хруска.
После мама, татко гушвам,
уморена съм – послушна,
хапвам бързо и си лягам,
и сънувам се как бягам
сред снега, и си играя,
можеш ли да ме познаеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
При зелено вдъхновение с удоволствие 
