Малка, нощна...
Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища...
Няма късмет, само безбрежност.
Няма и форма, в която да скрие
своите борови връхчета.
Истините минават по светлото...
A сърцето е призрачна лудница,
в която пресъхват реките.
Животът е тъмна провинция...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
