25.01.2015 г., 13:29 ч.

Малка нощна изповед 

  Поезия
776 0 12

МАЛКА НОЩНА ИЗПОВЕД

 

 

Прибрах се късно през нощта

неправеден и гузен.

На масата горчеше в чаша чай,

до нея - курабиени илюзии...

 

Опитах ги и се свестих,

усетих ароматите на песни,

които със наслада пих,

когато бях зелен и весел.

 

Пристъпих ведро в следващия ден

с надеждата да върна сватбеното слънце,

което още свети и у тебе, и у мен.

И с вярата, че никога не ще измръзне.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано никога не ще измръзне съпружеската любов!
    За къде сме без вяра, Ангеле ...
  • истинско, неподправено... преживяно..
    затова и така вълуващо и въздействащо..
    поздравления, Ангеле..
  • Много искрена поетична изповед, която съдържа
    много оптимистично общочовешко послание!
    Поздрави и от мен!
  • Я,освестителни курабийки... Поздравления, Ангеле!
  • !!!
  • Чудесна изповед пред себе си!
  • Щом ни споходи такова слънце,душата се преражда отново!Хубаво и вълнуващо!
  • Хубаво е, когато сватбеното слънце се върне!
  • Курабиените илюзии връщат към настоящето!
    Харесах!
  • Хареса ми Моцартовският анонс в заглавието ти, Ангеле!
    Но ми хареса и онова, което прочетох под заглавието.

    Да върнем "сватбеното слънце" с надеждо-вярата, че то не ще измръзне?
    Възможно ли е това? В една от историите на времето - със сигурност.

    Поздрав за написаното!
  • Харесах тази "Малка нощна изповед"!
  • Обичта, светеща като слънце, винаги е склонна да разбере, да прости, особено пък поета... Много хубаво стихотворение! Напомни ми друга твоя вълнуваща творба:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=189833#comments
Предложения
: ??:??