25.01.2015 г., 13:29

Малка нощна изповед

1.2K 0 12

МАЛКА НОЩНА ИЗПОВЕД

 

 

Прибрах се късно през нощта

неправеден и гузен.

На масата горчеше в чаша чай,

до нея - курабиени илюзии...

 

Опитах ги и се свестих,

усетих ароматите на песни,

които със наслада пих,

когато бях зелен и весел.

 

Пристъпих ведро в следващия ден

с надеждата да върна сватбеното слънце,

което още свети и у тебе, и у мен.

И с вярата, че никога не ще измръзне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...