МАЛКА НОЩНА ИЗПОВЕД
Прибрах се късно през нощта
неправеден и гузен.
На масата горчеше в чаша чай,
до нея - курабиени илюзии...
Опитах ги и се свестих,
усетих ароматите на песни,
които със наслада пих,
когато бях зелен и весел.
Пристъпих ведро в следващия ден
с надеждата да върна сватбеното слънце,
което още свети и у тебе, и у мен.
И с вярата, че никога не ще измръзне.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
