МАЛКА НОЩНА ИЗПОВЕД
Прибрах се късно през нощта
неправеден и гузен.
На масата горчеше в чаша чай,
до нея - курабиени илюзии...
Опитах ги и се свестих,
усетих ароматите на песни,
които със наслада пих,
когато бях зелен и весел.
Пристъпих ведро в следващия ден
с надеждата да върна сватбеното слънце,
което още свети и у тебе, и у мен.
И с вярата, че никога не ще измръзне.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
