Малка обич
слиза от небето -
откривам с трепет:
домът ù е сърцето ми...
Върви наперено,
край нея всичко свети.
Мислех си, че зная
много, даже всичко.
Сега не искам друго -
само да сме двете.
Мислите са като незабравки
край пътеката,
която следва ни
и как израстваме
от дъх на дъх
се чуди.
© Кирилка Пачева Всички права запазени