Малка приказка за обич и звезди
Ще се превърна тази нощ в прашинка,
ще долетя с полъха на зимата при теб,
ще се люлея на хамака в градината ти
и ще забравя, че навън и вътре в теб е лед.
Ще ти броя звезди и ще кръщаваме комети,
Ще изрисувам облаци с твоя лик.
Ще те докосвам много, докато не стане светло,
и ще проектирам вечност в този миг.
Ще ти разкажа приказка за мъничко момиче,
което се е влюбило в мъничко момче,
но обичта му е била затворена в сандъче
и заедно с тях във времето не спряла да расте.
Поливала я е с надежди пред годините
и изведнъж е станало "сега",
Една любов във формата на цвете
превърнала се е в леха.
Сандъчето ù утесняло страшно
и тя се разпростряла по света,
но с толкова мечти я е поливала,
че не стигнала и цялата Земя.
Затова я има вече и в небето,
бляскави точки, планети, луни,
всичко горе е онази обич на детето,
което сега с теб ще я брои.
Ти само ме прегръщай и ме слушай,
люлей се с мен в тъжната ми притча,
аз ще броя до безкрай звездичките
и ще ти подаря космическото си обичане.
Когато съмне ще се прибера в дъха ти,
ще стана лъч от дневна светлина,
но дори когато не виждаш звездите
не забравяй за момичето и любовта му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авелина Всички права запазени
