30.11.2008 г., 21:29

Малка романтика

764 0 2

Когато те видях за първи път,

неусетно спря моят дъх.

Бавно в мен хормоните почнаха да реват.

Краката ми омекват заради любовния ти лъх.

Всички пътища ми станаха тесни,

уроците ми вече не са толкова лесни.

Приятелите ми станаха много бесни,

защото вече са ми безинтересни!

Когато се прибирам от работа, трябва да те зърна,

мъката от това, че цял ден не съм те виждал, да изтръгна!

Готов съм винаги себе си да ти дам,

защото така или иначе притежаваш всеки мой грам!

Колко хубаво щеше  да е да съм до теб,

за да не се целуваш с братовчед ми Садет! ;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шахин Ареф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...